Аз съм от там, когато съм тук

Мелих Нехат

Инструкции: изберете [mixed reality] или [augmented reality] и проверете кой вариант работи най-добре на Вашето устройство.

Вълни преди земетресението

Куратори: Албена Баева и Рене Беекман
Буна 3, Варна
3 до 15 септември 2025 г.

За работата

„Аз съм от там, когато съм тук“, на българско-турския художник Мелих Нехат разглежда стотици години на нетолерантност успоредно с фалшивата конструкция на национализма. Вместо да се определяме чрез граници и ограничения, както това правят понятия като нации или етническа принадлежност, творбата на Мелих „Аз съм от там, когато съм тук“ ни напомня, че човешкото съществуване е възможно само в нашите споделени преживявания и че всеки от нас носи безброй влияния от другите. Именно тази пъстра колекция от влияния прави всеки от нас уникален.

За изложбата

Манифестът на Каролин Арюеро за Буна 3 се позовава на Ера 5.0 - термин, който се използва през последните години в академичните среди и от политици, за да опише концептуалното развитие насочено към едно центрирано върху човека, устойчиво и приспособимо общество, в което хората и технологиите, включително роботи и изкуствен интелект, се предполага, че работят в сътрудничество.

А през това време една шепа технократи ограбват цялата история на човешката интелектуална и творческа продуктивност и я превръщат в храна за своите нови машини за синтетично създаване на текст и изображения. Техните маркетингови отдели работят извънредно, за да ни убедят, че синтетичният продукт на тези устройства по някакъв начин е сравним с човешкото мислене, разум и творчество и бързо се доближава до нещо, което те наричат общ изкуствен интелект.

За да се избегне всякакъв критичен анализ на тази борба за власт, обществото бива занимавано с изкуствени културни войни, фалшиво разделение и политика, която изглежда не служи за нищо друго, освен да разруши десетилетия или дори векове на развитие в областта на правата на човека.

На този фон необичайно голям брой политически произведения бяха подадени към отворената покана на Буна 3. Тези произведения са много конкретни в критиките си към проблемите и в изискването си за отчетност.

От тези предложения избрахме пет произведения за „Вълни преди земетресението“, в които разпознаваме оглушителния шум на нашето време.

„Йо-йото Божие“ на Нено Белчев е вероятно едно от най-смразяващите произведения в изложбата „Вълни преди земетресението“. То изобразява атомната бомба Fat Man като йо-йо, прикрепено към ръката на Христос в жест на благословия, създавайки единен жест, който обединява божествената благословия и пълното унищожение. Като съвременен Дамоклев меч произведението препраща към вечно присъстващата и непосредствена опасност, която представляват онези, които упражняват власт, знания и технологични умения в името на своя бог.

„Рядка порода за черни дни“ на кураторите и художници Албена Баева и Рене Бeeкман представя ново митологично същество и народен ритуал, който пропъжда злите духове, подклаждащи омразата към всичко и всички, които „не са като нас“, в името на някакво погрешно разбиране за традицията, религията или патриотизма. Тези зли духове неуморно проповядват, че „другите“ не могат да имат същите права като нас или да живеят като нас, защото са щастливи, пъстри, жени, хомосексуални, чуждестранни агенти, предатели или в крайна сметка врагове на народа.

„R.R.M. Въртящи се червени паметници“ е международно сътрудничество между американската художничка Мередит Дръм, българските художници Албена Баева, Ева Давидова, Слава Савова, Десислава Терзиева, Мартин Атанасов, Росица Гецова, Елена Калудова и Калин Серапионов, както и руско-американския художник Никита Шохов.
Творбите в това сътрудничество отразяват и преоценяват паметниците от епохата на Студената война и начина, по който историята се повтаря като създава нови поколения корумпирани политически лидери, решени да разрушат демократичните институции, гражданските права и социалните и културни програми.

Последната творба във „Вълни преди земетресението“ е „Грамадата в мен“ на Авела Адмон. Тази творба е отговор на грамадата, която съществуваше пред община Варна в продължение на повече от десетилетие след самозапалването на Пламен Горанов през 2013 г.

В българските народни обичаи грамада се издига, когато всеки член на общността хвърля камък на определено място, докато проклина извършителя (извършителите) на особено тежко престъпление. Получената грамада се тълкува като символичен гроб на извършителите. Община Варна премахва не веднъж грамадата, която се появява от 2013 г. насам, но общността я възстановява.

„Грамадата в мен“ на Авела Адмон е резултат от всички престъпления, за които тя смята, че трябва да бъде хвърлен камък и да бъде произнесено проклятие. В същото време тя предоставя на публиката безкраен запас от виртуални камъни, които да носят със себе си и да хвърлят, когато е необходимо.

„Грамадата в мен“ има визуална прилика с картината „Замъкът в Пиренеите“ на Рене Магрит. Заглавието на тази работа се отнася до френският идиом „да строиш замъци в Испания“ (bâtir des châteaux en Espagne), което означава да мечтаеш или да правиш планове, които е малко вероятно да бъдат осъществени. С картината „Замъкът в Пиренеите“ Магрит разбира се опровергава идиомът. Подобно на замъка на Магрит в Испания, „Грамадата в мен“ ни напомня за огромната сила на въображението, която ни тласка да постигнем невъзможното.

Да гледаш творбите във „Вълни преди земетресението“ е като да гледаш цунами наобратно: Вълните са на път да предизвикат земетресения.